Не жали ме, Ветре!
Палав
Вятърко раздухва
бяла, слънчева пола.
С нежен полъх той се спъва
право в моите крака.
Спирайки за малко
ме попита:
"Може ли да продължа?"
Давай, Ветре, не жали ме
отвей далече таз снага!
От небето да погледна
наш'та калпава страна!
Нека не участвам вече в този театър на мечти
Нека да погледна само...
... и тихичко да се засмея ( : ( ха-ха)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елмаз Все права защищены
