Не жали ме, Ветре!
Палав
Вятърко раздухва
бяла, слънчева пола.
С нежен полъх той се спъва
право в моите крака.
Спирайки за малко
ме попита:
"Може ли да продължа?"
Давай, Ветре, не жали ме
отвей далече таз снага!
От небето да погледна
наш'та калпава страна!
Нека не участвам вече в този театър на мечти
Нека да погледна само...
... и тихичко да се засмея ( : ( ха-ха)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмаз Всички права запазени
