Не крий очите си,
когато си виновен,
не казвай думи,
който нараняват...
Не прави грешки,
от който да съжаляваш,
недей, не го прави
и двамата ще ни заболи...
Това бяха твоите думи,
но сега шептя ги аз,
с надежда любовта ни да опазя
и от мъката да се предпазя...
Недей да гледаш виновно,
не се оправдавай сега,
просто се вгледай,
в сърцето и душата
и тогава ми кажи,
какво за тебе значат,
моите сълзи...
© Жулиета Стоянова Todos los derechos reservados