20 nov 2012, 19:27

Не казвай нищо, остани

2K 0 9

Не си отивай! Остани –

уханна, беззащитна и могъща!

Аз знам – решетки и стени

не са на нрава ти присъщи.

 

Да, има пътища безброй,

но те са нашата преграда.

Път няма мой и твой –

един е само – болка и награда.

 

Не казвай нищо! Остани

така – загадъчна и мълчалива!

Вълшебен миг! А отстрани

не идва време и не си отива…

 

И няма друго между нас,

освен любовната стихия,

готова да ни разруши завчас

или да ни даде да бъдем ние….

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И това ми хареса много!Имаш изчистен стил и умееш да казваш нещата с малко думи,а това е трудно!
  • Благодаря на всички, които се отбиха тук! Думите ви са огромна награда за мен. Благодаря!
  • Силно!
    Поздравления!
  • Хареса ми!
  • Цялото стихотворение е много хубаво!Но финала наистина е поразителен.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...