20.11.2012 г., 19:27

Не казвай нищо, остани

2K 0 9

Не си отивай! Остани –

уханна, беззащитна и могъща!

Аз знам – решетки и стени

не са на нрава ти присъщи.

 

Да, има пътища безброй,

но те са нашата преграда.

Път няма мой и твой –

един е само – болка и награда.

 

Не казвай нищо! Остани

така – загадъчна и мълчалива!

Вълшебен миг! А отстрани

не идва време и не си отива…

 

И няма друго между нас,

освен любовната стихия,

готова да ни разруши завчас

или да ни даде да бъдем ние….

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И това ми хареса много!Имаш изчистен стил и умееш да казваш нещата с малко думи,а това е трудно!
  • Благодаря на всички, които се отбиха тук! Думите ви са огромна награда за мен. Благодаря!
  • Силно!
    Поздравления!
  • Хареса ми!
  • Цялото стихотворение е много хубаво!Но финала наистина е поразителен.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...