20 нояб. 2012 г., 19:27

Не казвай нищо, остани

2K 0 9

Не си отивай! Остани –

уханна, беззащитна и могъща!

Аз знам – решетки и стени

не са на нрава ти присъщи.

 

Да, има пътища безброй,

но те са нашата преграда.

Път няма мой и твой –

един е само – болка и награда.

 

Не казвай нищо! Остани

така – загадъчна и мълчалива!

Вълшебен миг! А отстрани

не идва време и не си отива…

 

И няма друго между нас,

освен любовната стихия,

готова да ни разруши завчас

или да ни даде да бъдем ние….

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И това ми хареса много!Имаш изчистен стил и умееш да казваш нещата с малко думи,а това е трудно!
  • Благодаря на всички, които се отбиха тук! Думите ви са огромна награда за мен. Благодаря!
  • Силно!
    Поздравления!
  • Хареса ми!
  • Цялото стихотворение е много хубаво!Но финала наистина е поразителен.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...