Nov 20, 2012, 7:27 PM

Не казвай нищо, остани

  Poetry » Love
2K 0 9

Не си отивай! Остани –

уханна, беззащитна и могъща!

Аз знам – решетки и стени

не са на нрава ти присъщи.

 

Да, има пътища безброй,

но те са нашата преграда.

Път няма мой и твой –

един е само – болка и награда.

 

Не казвай нищо! Остани

така – загадъчна и мълчалива!

Вълшебен миг! А отстрани

не идва време и не си отива…

 

И няма друго между нас,

освен любовната стихия,

готова да ни разруши завчас

или да ни даде да бъдем ние….

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

  • И това ми хареса много!Имаш изчистен стил и умееш да казваш нещата с малко думи,а това е трудно!
  • Благодаря на всички, които се отбиха тук! Думите ви са огромна награда за мен. Благодаря!
  • Силно!
    Поздравления!
  • Хареса ми!
  • Цялото стихотворение е много хубаво!Но финала наистина е поразителен.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...