1 feb 2004, 2:04

Не казвай сбогом

  Poesía
2.1K 1 3

Очите ти отрониха сълза,

видях я аз, дори във мрака.

Ти мислеше, че вече спя,

но като теб и аз поплаках.


    Какво ли носи ни деня,

    когато слънцето прогони мрака.

    Ти тръгваш, на далечен път,

    оставам аз, да те очаквам.


Не се сбогуваш с мен сега.

Не казвай сбогом даже утре.

Спомените в нашите сърца,

времето не може да изтръгне.


    Сега спокойно затвори очи,

    и нека да е благодатна нощта ни.

    Запазвам за мен горчивите сълзи,

    за теб остава чиста, любовта ми.


Ще те закриля тя в твоя път,

на мене ще ми дава сила.

След дълга нощ, по-светъл е деня,

в който пак отново, ще те видя.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нежно и красиво! 6 Мадлен Кожухарова
  • Пепа, написала си много хубав стих!!!
    Поздрави!
  • Запазвам за мен горчивите сълзи,

    за теб остава чиста, любовта ми.


    Пркарсен стих!!! 6

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....