1 feb 2004, 2:04

Не казвай сбогом

  Poesía
2.1K 1 3

Очите ти отрониха сълза,

видях я аз, дори във мрака.

Ти мислеше, че вече спя,

но като теб и аз поплаках.


    Какво ли носи ни деня,

    когато слънцето прогони мрака.

    Ти тръгваш, на далечен път,

    оставам аз, да те очаквам.


Не се сбогуваш с мен сега.

Не казвай сбогом даже утре.

Спомените в нашите сърца,

времето не може да изтръгне.


    Сега спокойно затвори очи,

    и нека да е благодатна нощта ни.

    Запазвам за мен горчивите сълзи,

    за теб остава чиста, любовта ми.


Ще те закриля тя в твоя път,

на мене ще ми дава сила.

След дълга нощ, по-светъл е деня,

в който пак отново, ще те видя.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нежно и красиво! 6 Мадлен Кожухарова
  • Пепа, написала си много хубав стих!!!
    Поздрави!
  • Запазвам за мен горчивите сълзи,

    за теб остава чиста, любовта ми.


    Пркарсен стих!!! 6

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...