Очите ти отрониха сълза,
видях я аз, дори във мрака.
Ти мислеше, че вече спя,
но като теб и аз поплаках.
Какво ли носи ни деня,
когато слънцето прогони мрака.
Ти тръгваш, на далечен път,
оставам аз, да те очаквам.
Не се сбогуваш с мен сега.
Не казвай сбогом даже утре.
Спомените в нашите сърца,
времето не може да изтръгне. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up