Не казвай сбогом
Очите ти отрониха сълза,
видях я аз, дори във мрака.
Ти мислеше, че вече спя,
но като теб и аз поплаках.
Какво ли носи ни деня,
когато слънцето прогони мрака.
Ти тръгваш, на далечен път,
оставам аз, да те очаквам.
Не се сбогуваш с мен сега.
Не казвай сбогом даже утре.
Спомените в нашите сърца,
времето не може да изтръгне.
Сега спокойно затвори очи,
и нека да е благодатна нощта ни.
Запазвам за мен горчивите сълзи,
за теб остава чиста, любовта ми.
Ще те закриля тя в твоя път,
на мене ще ми дава сила.
След дълга нощ, по-светъл е деня,
в който пак отново, ще те видя.
© Пепа Деличева All rights reserved.
