1 февр. 2004 г., 02:04

Не казвай сбогом

2.1K 1 3

Очите ти отрониха сълза,

видях я аз, дори във мрака.

Ти мислеше, че вече спя,

но като теб и аз поплаках.


    Какво ли носи ни деня,

    когато слънцето прогони мрака.

    Ти тръгваш, на далечен път,

    оставам аз, да те очаквам.


Не се сбогуваш с мен сега.

Не казвай сбогом даже утре.

Спомените в нашите сърца,

времето не може да изтръгне.


    Сега спокойно затвори очи,

    и нека да е благодатна нощта ни.

    Запазвам за мен горчивите сълзи,

    за теб остава чиста, любовта ми.


Ще те закриля тя в твоя път,

на мене ще ми дава сила.

След дълга нощ, по-светъл е деня,

в който пак отново, ще те видя.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепа Деличева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нежно и красиво! 6 Мадлен Кожухарова
  • Пепа, написала си много хубав стих!!!
    Поздрави!
  • Запазвам за мен горчивите сълзи,

    за теб остава чиста, любовта ми.


    Пркарсен стих!!! 6

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...