Не късай, там дето люляк цъфти

Poesía

454 0 2

Прегърнал си тихо в отмала тревата,

люлякът нежно до тебе шепти

и с райската прохлад ти пълни душата-

не късай, там дето люляк цъфти.

Дори да откъснеш парченце от рая,

дори да си вземеш от тамо земя,

знай, че всеки откъснат накрая

ще увехне в твоята клета ръка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765 (Ани Монева)

Като коментар:

“НЕ КЪСАЙТЕ ЦВЕТЯТА!”
на “сенчестия” фатмак и неграмотните

Лотоса се ражда от тинята.
Който приема лотоса,
но не приема тинята,
той просто къса цветята.
И следователно е неграмотен.

В детството ми в градинките
имаше табелки с надпис:
“Моля, не късайте цветята!”
Тогава имаше повече цветя!
А сега - повече неграмотни!

Томи Тодоров

2019-02-07T08:46:23+02:00
Writer96 (Стоян Иванов)

Радвам се за което! 😊

2018-08-21T23:19:23+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0