21 ago 2018, 19:25

Не късай, там дето люляк цъфти

  Poesía
455 0 2

Прегърнал си тихо в отмала тревата,

люлякът нежно до тебе шепти

и с райската прохлад ти пълни душата-

не късай, там дето люляк цъфти.

 

Дори да откъснеш парченце от рая,

дори да си вземеш от тамо земя,

знай, че всеки откъснат накрая

ще увехне в твоята клета ръка...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като коментар:

    “НЕ КЪСАЙТЕ ЦВЕТЯТА!”
    на “сенчестия” фатмак и неграмотните

    Лотоса се ражда от тинята.
    Който приема лотоса,
    но не приема тинята,
    той просто къса цветята.
    И следователно е неграмотен.

    В детството ми в градинките
    имаше табелки с надпис:
    “Моля, не късайте цветята!”
    Тогава имаше повече цветя!
    А сега - повече неграмотни!

    Томи Тодоров
  • Радвам се за което! 😊

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...