Aug 21, 2018, 7:25 PM

Не късай, там дето люляк цъфти

  Poetry
456 0 2

Прегърнал си тихо в отмала тревата,

люлякът нежно до тебе шепти

и с райската прохлад ти пълни душата-

не късай, там дето люляк цъфти.

 

Дори да откъснеш парченце от рая,

дори да си вземеш от тамо земя,

знай, че всеки откъснат накрая

ще увехне в твоята клета ръка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като коментар:

    “НЕ КЪСАЙТЕ ЦВЕТЯТА!”
    на “сенчестия” фатмак и неграмотните

    Лотоса се ражда от тинята.
    Който приема лотоса,
    но не приема тинята,
    той просто къса цветята.
    И следователно е неграмотен.

    В детството ми в градинките
    имаше табелки с надпис:
    “Моля, не късайте цветята!”
    Тогава имаше повече цветя!
    А сега - повече неграмотни!

    Томи Тодоров
  • Радвам се за което! 😊

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...