Прегърнал си тихо в отмала тревата,
люлякът нежно до тебе шепти
и с райската прохлад ти пълни душата-
не късай, там дето люляк цъфти.
Дори да откъснеш парченце от рая,
дори да си вземеш от тамо земя,
знай, че всеки откъснат накрая
ще увехне в твоята клета ръка...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up