Aug 21, 2018, 7:25 PM

Не късай, там дето люляк цъфти

  Poetry
452 0 2

Прегърнал си тихо в отмала тревата,

люлякът нежно до тебе шепти

и с райската прохлад ти пълни душата-

не късай, там дето люляк цъфти.

 

Дори да откъснеш парченце от рая,

дори да си вземеш от тамо земя,

знай, че всеки откъснат накрая

ще увехне в твоята клета ръка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като коментар:

    “НЕ КЪСАЙТЕ ЦВЕТЯТА!”
    на “сенчестия” фатмак и неграмотните

    Лотоса се ражда от тинята.
    Който приема лотоса,
    но не приема тинята,
    той просто къса цветята.
    И следователно е неграмотен.

    В детството ми в градинките
    имаше табелки с надпис:
    “Моля, не късайте цветята!”
    Тогава имаше повече цветя!
    А сега - повече неграмотни!

    Томи Тодоров
  • Радвам се за което! 😊

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...