28 abr 2021, 21:19

Не ме...

  Poesía
909 0 1

 

Не ме изтрайва струпаното време

и все беди реди край мен.

Накъде ли пътят стремеглаво ще поеме

и болката от днес ще стане ден?

 

Не мога да измисля как накрая

ще се разпадне всяка суета,

която днес държи ме, зная,

да се радвам, понякога и да летя.

 

Напразно лятото отмина,

изгорило спомена за пролетта.

Ще дойде бяла и спокойна зима,

покрила всички есенни листа.

 

Дали ще чакам аз като жълтулче,

скрило палава глава в пръстта?

Или като старец, грабнал лютото павурче,

ще пия и ще жаля младостта?

 

Сега е непристойно и студено

и аз не зная накъде вървя.

От времето нетрайно победено

моето сърце припомня любовта.

 

Без нея аз не мога да живея,

но колко много справят се така.

Убих ли в себе си злодея?

Спечелих ли най-тежката война?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...