Не ме изтрайва струпаното време
и все беди реди край мен.
Накъде ли пътят стремеглаво ще поеме
и болката от днес ще стане ден?
Не мога да измисля как накрая
ще се разпадне всяка суета,
която днес държи ме, зная,
да се радвам, понякога и да летя.
Напразно лятото отмина,
изгорило спомена за пролетта.
Ще дойде бяла и спокойна зима,
покрила всички есенни листа. ...