ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
8 nov 2013, 11:40

Не ме буди!

927 0 7

Аз обожавам просто да те гледам,
след работа, прибрала се при мене,
да галя с поглед, сякаш за последно,
да паля свещи и нощта да стене...

Аз обожавам твойта бяла кожа
да галя с пръсти, нежно да целувам,
с дъх да изгарям, мъничко безбожен,
в очите ти момински да лудувам...

Аз обожавам сутрин да те будя,
тютюн да свия, да сваря кафе,
в очите ти щастливи да се губя
секунди и минути, часове...

Аз обожавам да съм змей-горянин,
а ти да бъдеш чудна самодива...
Във този сън така да си останем!
- Не ме буди! - аз моля те. - Не бива!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0