Не ме буди!
Аз обожавам просто да те гледам,
след работа, прибрала се при мене,
да галя с поглед, сякаш за последно,
да паля свещи и нощта да стене...
Аз обожавам твойта бяла кожа
да галя с пръсти, нежно да целувам,
с дъх да изгарям, мъничко безбожен,
в очите ти момински да лудувам...
Аз обожавам сутрин да те будя,
тютюн да свия, да сваря кафе,
в очите ти щастливи да се губя
секунди и минути, часове...
Аз обожавам да съм змей-горянин,
а ти да бъдеш чудна самодива...
Във този сън така да си останем!
- Не ме буди! - аз моля те. - Не бива!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
