6 feb 2013, 17:25

Не ме обичай

  Poesía
1.1K 0 0

 

 

Недей да ме обичаш, моля те,
не ти е нужна като мен жена.
Аз изградена съм пламъци
и във жарта обичам да лежа.

 

Не ме заставяй пак да изгоря,
отдавна станала съм аз на пепел.
Не мога вече нищо да ти дам,
от устата ми не чува се и вопъл.

 

У мен отдавна бурята утихна,
младостта ми си отиде безвъзвратно.
Останах ни без разум, ни сърце,
защото себе си раздавах многократно...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...