6.02.2013 г., 17:25

Не ме обичай

1.1K 0 0

 

 

Недей да ме обичаш, моля те,
не ти е нужна като мен жена.
Аз изградена съм пламъци
и във жарта обичам да лежа.

 

Не ме заставяй пак да изгоря,
отдавна станала съм аз на пепел.
Не мога вече нищо да ти дам,
от устата ми не чува се и вопъл.

 

У мен отдавна бурята утихна,
младостта ми си отиде безвъзвратно.
Останах ни без разум, ни сърце,
защото себе си раздавах многократно...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...