16 dic 2006, 14:24

Не ме оставяй тук проклета

  Poesía
1K 0 1

Протягам ръка –

Остани! Нека те усетя.
Не! Не си отивай сега.
Не ме оставяй тук проклета.
Душата ми за теб ридае.
Отчаяна към теб посяга.
Моли те, но знае,
че трябва да избяга,
че любовта ти я убива
и заради нея си отиваш,
ала не знае

 как без теб да е щастлива.
Не! Недей да се присмиваш.
Не мога повече да плача.
Не искам, но прости,
ако една сълза пророня.
Време е, кажи:
Истинска изпитваш ли наслада?
Нима жестокостта лекува?
Извръщаш поглед.
Колко скръбна изненада.
Обич в сърцето ми бушува
и безмилостно изгаря го на клада.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Балабанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...