Протягам ръка –

Остани! Нека те усетя.
Не! Не си отивай сега.
Не ме оставяй тук проклета.
Душата ми за теб ридае.
Отчаяна към теб посяга.
Моли те, но знае,
че трябва да избяга,
че любовта ти я убива
и заради нея си отиваш,
ала не знае

 как без теб да е щастлива.
Не! Недей да се присмиваш.
Не мога повече да плача.
Не искам, но прости,
ако една сълза пророня.
Време е, кажи:
Истинска изпитваш ли наслада?
Нима жестокостта лекува?
Извръщаш поглед.
Колко скръбна изненада.
Обич в сърцето ми бушува
и безмилостно изгаря го на клада.