Не ме оставяй тук проклета
Протягам ръка –
Остани! Нека те усетя.
Не! Не си отивай сега.
Не ме оставяй тук проклета.
Душата ми за теб ридае.
Отчаяна към теб посяга.
Моли те, но знае,
че трябва да избяга,
че любовта ти я убива
и заради нея си отиваш,
ала не знае
как без теб да е щастлива.
Не! Недей да се присмиваш.
Не мога повече да плача.
Не искам, но прости,
ако една сълза пророня.
Време е, кажи:
Истинска изпитваш ли наслада?
Нима жестокостта лекува?
Извръщаш поглед.
Колко скръбна изненада.
Обич в сърцето ми бушува
и безмилостно изгаря го на клада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Балабанова Всички права запазени