Не ме отлагай като скучно злободневие!
Научих се да чакам, но не свиквай!
Не искам да съм временно явление!
Или пък любовта ти на повикване...
Недей да ме пренасяш в жертва -
на твоя изоставил те самотен бряг.
Донесох целия си свят във шепа -
душата ми. И в теб я сбрах....
Не бива да нехаем като в даденост.
По раменете птици не гнездят.
Веднъж в живота има тая радост,
а другото е... вятър и мъгла...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Todos los derechos reservados