15 июл. 2020 г., 18:21
Не ме отлагай!
Не ме отлагай като скучно злободневие!
Научих се да чакам, но не свиквай!
Не искам да съм временно явление!
Или пък любовта ти на повикване...
Недей да ме пренасяш в жертва -
на твоя изоставил те самотен бряг.
Донесох целия си свят във шепа -
душата ми. И в теб я сбрах....
Не бива да нехаем като в даденост.
По раменете птици не гнездят.
Веднъж в живота има тая радост,
а другото е... вятър и мъгла...
Стихопат.
Danny Diester
© Данаил Антонов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Обичащият събира целия си свят в шепичка и го слага в краката на другия... затова се казва любов!
-
Силно!
-
„... а другото е... вятър и мъгла...”, което ми припомни, че в натежителните тяги на везните, стоически натягаме от другата страна, а всъщност също All we are is dust in the wind...
-
Много харесах, Дани 😊
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
