Не ме отлагай!

15.07.2020 г., 18:21 ч.

Поезия » Любовна, Философска

645 3 4

Не ме отлагай като скучно злободневие!
Научих се да чакам, но не свиквай!
Не искам да съм временно явление!
Или пък любовта ти на повикване...
Недей да ме пренасяш в жертва -
на твоя изоставил те самотен бряг.
Донесох целия си свят във шепа -
душата ми. И в теб я сбрах....
Не бива да нехаем като в даденост.
По раменете птици не гнездят.
Веднъж в живота има тая радост,
а другото е... вятър и мъгла...

Стихопат.
Danny Diester

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Katriona (Кети Рашева)

2020-07-16T14:06:46+03:00

Обичащият събира целия си свят в шепичка и го слага в краката на другия... затова се казва любов!
palenka (П Антонова)

2020-07-15T19:34:54+03:00

Силно!
ВелинаКараиванова (Велина Караиванова)

2020-07-15T19:12:36+03:00

„... а другото е... вятър и мъгла...”, което ми припомни, че в натежителните тяги на везните, стоически натягаме от другата страна, а всъщност също All we are is dust in the wind...
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-07-15T18:35:59+03:00

Много харесах, Дани 😊