Не ме търси при утринта омайна,
в сърцето ти съм, затова мълчи.
И няма на света една случайна
любов. Раздяла също, но горчи...
Вятърът готов е за игри,
птиците и облаците спорят.
Там ме няма и не ме търси,
даже и дъждът да ти говори.
Времето отново погледни,
старото, на тебе подарено,
в него ще се връщаме сами...
Може би така е отредено!