12 mar 2008, 23:09

Не ме търси в една изгубена вселена

  Poesía
928 0 1
Не ме търси във купищата книги
и старите писма...
Не ме търси и на тавана,
Оттам отдавна излетях...

Не ме търси в отекващите думи,
нито в стъпките, отмити от дъждовен ден.
Не ме търси във празните бутилки,
аз отдавна счупих стъкления плен.

Не ме търси сред измислени миражи,
нито сред реална сянка на видян обект.
Не ме гони във океана,
аз песъчинка съм във някое ненамерено море.

Не ме търси и сред звездите,
нито в локва кал на мрачен ден.
За миг вдигни очите,
Аз пред теб съм... Човек съм най-обикновен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...