Не ме търси в една изгубена вселена
Не ме търси във купищата книги
и старите писма...
Не ме търси и на тавана,
Оттам отдавна излетях...
Не ме търси в отекващите думи,
нито в стъпките, отмити от дъждовен ден.
Не ме търси във празните бутилки,
аз отдавна счупих стъкления плен.
Не ме търси сред измислени миражи,
нито сред реална сянка на видян обект.
Не ме гони във океана,
аз песъчинка съм във някое ненамерено море.
Не ме търси и сред звездите,
нито в локва кал на мрачен ден.
За миг вдигни очите,
Аз пред теб съм... Човек съм най-обикновен.
и старите писма...
Не ме търси и на тавана,
Оттам отдавна излетях...
Не ме търси в отекващите думи,
нито в стъпките, отмити от дъждовен ден.
Не ме търси във празните бутилки,
аз отдавна счупих стъкления плен.
Не ме търси сред измислени миражи,
нито сред реална сянка на видян обект.
Не ме гони във океана,
аз песъчинка съм във някое ненамерено море.
Не ме търси и сред звездите,
нито в локва кал на мрачен ден.
За миг вдигни очите,
Аз пред теб съм... Човек съм най-обикновен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени
