Mar 12, 2008, 11:09 PM

Не ме търси в една изгубена вселена

  Poetry
920 0 1
Не ме търси във купищата книги
и старите писма...
Не ме търси и на тавана,
Оттам отдавна излетях...

Не ме търси в отекващите думи,
нито в стъпките, отмити от дъждовен ден.
Не ме търси във празните бутилки,
аз отдавна счупих стъкления плен.

Не ме търси сред измислени миражи,
нито сред реална сянка на видян обект.
Не ме гони във океана,
аз песъчинка съм във някое ненамерено море.

Не ме търси и сред звездите,
нито в локва кал на мрачен ден.
За миг вдигни очите,
Аз пред теб съм... Човек съм най-обикновен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...