Не ме зачерквай!

25 ago 2023, 19:08

Poesía » De amor

291 1 4

Недей да ме обичаш никак, моля те!

Душата и сърцето, и умът ми -

те страдат от неизлечима болест.

Умират, недокоснати от плът...

Щом няма да си моята пътека,

а аз да бъда честния ти кръст

и твое силно рамо, и утеха,

тогава да заровим любовта ни с пръст!

Ще сложим подарявани букети,

над купчина препънали ни камъни.

Мечтите ще рисуват силуети

на болката във празните ни длани.

Подир ще се оплакваме със думи,

докато ни прегърне самотата

или фалшиво в някого се влюбим,

защото истински отдавна няма как...

Кого ли заблуждавам с тази жертва,

напук да те забравя и отричам?

Безгласно ти крещя - Не ме зачерквай!

Аз няма в друг живот да те обичам!

©тихопат.

Данаил Антонов

23.08.2023

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

ИнаКалина

2023-08-26T05:52:13+03:00

Верен на сърцето.
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-08-25T21:12:17+03:00

Тиха, нежна, но кънтяща като ехо любовна поезия!
Ida-L (Лидия)

2023-08-25T20:41:27+03:00

Много искрено, но безответно. Защо ли!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2023-08-25T20:25:32+03:00

Много силно и искрено стихотворение!