diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Aug 25, 2023, 7:08 PM

Не ме зачерквай!

  Poetry » Love
483 1 4

Недей да ме обичаш никак, моля те!

Душата и сърцето, и умът ми -

те страдат от неизлечима болест. 

Умират, недокоснати от плът... 

Щом няма да си моята пътека, 

а аз да бъда честния ти кръст 

и твое силно рамо, и утеха, 

тогава да заровим любовта ни с пръст! 

Ще сложим подарявани букети, 

над купчина препънали ни камъни. 

Мечтите ще рисуват силуети 

на болката във празните ни длани. 

Подир ще се оплакваме със думи, 

докато ни прегърне самотата

или фалшиво в някого се влюбим, 

защото истински отдавна няма как... 

Кого ли заблуждавам с тази жертва, 

напук да те забравя и отричам? 

Безгласно ти крещя - Не ме зачерквай! 

Аз няма в друг живот да те обичам! 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

23.08.2023

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0