Не ме зачерквай!
Недей да ме обичаш никак, моля те!
Душата и сърцето, и умът ми -
те страдат от неизлечима болест.
Умират, недокоснати от плът...
Щом няма да си моята пътека,
а аз да бъда честния ти кръст
и твое силно рамо, и утеха,
тогава да заровим любовта ни с пръст!
Ще сложим подарявани букети,
над купчина препънали ни камъни.
Мечтите ще рисуват силуети
на болката във празните ни длани.
Подир ще се оплакваме със думи,
докато ни прегърне самотата
или фалшиво в някого се влюбим,
защото истински отдавна няма как...
Кого ли заблуждавам с тази жертва,
напук да те забравя и отричам?
Безгласно ти крещя - Не ме зачерквай!
Аз няма в друг живот да те обичам!
©тихопат.
Данаил Антонов
23.08.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
