12 may 2007, 12:01

Не, мерси!

  Poesía
1.1K 0 3
Не, мерси!

Главата ми е стая без прозорци,
в която ято стършели бръмчат,
а мислите ми в ъгъла уплашени
не могат ред да въдворят.

Уста-врата не смея да отворя -
да не пострадаш от отровните жила,
че с теб дори не искам да говоря -
виновен ли си или без вина!

Прозорците със сълзи ще измия
и стаята без теб ще подредя.
Не, по-добре стените да разбия
и като теб да тръгна по света.

Безброй места красиви, екзотични
стоят невиждани от моите очи!
Там ме очакват срещи романтични...
Да чакам теб? О, не, мосю, мерси!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Белинска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...