Не, мерси!
Главата ми е стая без прозорци,
в която ято стършели бръмчат,
а мислите ми в ъгъла уплашени
не могат ред да въдворят.
Уста-врата не смея да отворя -
да не пострадаш от отровните жила,
че с теб дори не искам да говоря -
виновен ли си или без вина!
Прозорците със сълзи ще измия
и стаята без теб ще подредя.
Не, по-добре стените да разбия ...