Не, мерси!
Не, мерси!
Главата ми е стая без прозорци,
в която ято стършели бръмчат,
а мислите ми в ъгъла уплашени
не могат ред да въдворят.
Уста-врата не смея да отворя -
да не пострадаш от отровните жила,
че с теб дори не искам да говоря -
виновен ли си или без вина!
Прозорците със сълзи ще измия
и стаята без теб ще подредя.
Не, по-добре стените да разбия
и като теб да тръгна по света.
Безброй места красиви, екзотични
стоят невиждани от моите очи!
Там ме очакват срещи романтични...
Да чакам теб? О, не, мосю, мерси!
Главата ми е стая без прозорци,
в която ято стършели бръмчат,
а мислите ми в ъгъла уплашени
не могат ред да въдворят.
Уста-врата не смея да отворя -
да не пострадаш от отровните жила,
че с теб дори не искам да говоря -
виновен ли си или без вина!
Прозорците със сълзи ще измия
и стаята без теб ще подредя.
Не, по-добре стените да разбия
и като теб да тръгна по света.
Безброй места красиви, екзотични
стоят невиждани от моите очи!
Там ме очакват срещи романтични...
Да чакам теб? О, не, мосю, мерси!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Белинска Всички права запазени
