RainaVakova
413 2666
26 sept 2017, 20:58

Не ми достига въздух 

  Poesía » Filosófica
929 11 24

Не ми достига въздух по пътеката
към онзи връх, надраснал плитчините,
а златната вода е като дреха.
Прочетени до дъно са реките.

 

Повехнали са старите поверия.
Реве за нови девствения лотос.
И пак ще трябва  обич да намери
сърцето ми в разстреляния космос.

 

Не ми достига опит по неравното.
В гърдите ми поанти криволичат.
Наричам на потоп и на удавник
скиталческото огънче в очите.

 

И тръпна, ако взели ме на прицел,
са миговете шарено очакване,
и миговете станали учители
по стигнато и задържано щастие.

 

А въздухът е винаги на свършване
и пулсът се взривява предпоследно.
Вървя нагоре. Падам и възкръсвам,
а онзи връх е винаги над мене.

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тя стената ми се задръсти от твои стихове... Такава дълбочина, че ми трябва водолазен костюм да се гмуркам в тях! Казала съм и повтарям - само за истински ценители!
  • Кети, Еси и Хари - да ви е оптимистично и поетично!
  • Прекрасно!!!
  • Райне, какво мога да добавя след суперлативите, освен че са напълно заслужени и аз се присъединявам към тях... Талант си, скъпа приятелко, талант си!!! Благодаря ти за удоволствието!
  • Убийствени метафори, като "миговете, станали учители"!!!
  • )))))
  • Прегръщам те, Райне, обичам стойностни неща
  • Йотова...благодаря ти, мила-много е ми е ценно мнението ти!
  • обичам такава поезия!
  • Не ти и трябва шапката на врха! Ако я виждаш, няма да ти е интересно! Живей, скъпа! Живей за всяка стъпка към върха!
  • Страхотна си, Райна! Невероятни стихове ни поднасяш. Бъди жива и здрава да пишеш все така!
  • Силве, всички сме в пътя, мила!
    Албенче, метафорите загубват понякога идеята,
    но при мен не са нарочни, а спонтанни - благодаря ти.
    Стойчо, нищо не мога да достигна, приятелю...
    но не спирам да се напъвам, да съм аз в израза.
    Магинко, нежността ти издига високо!
    Блаодаря ти , Ник!
    Марги...душко - така съм се вперила в хоризонта,
    че не знам накъде му е шапката на върха
    Роби,очакването не свършва с думите, но в тях можем
    да срещнем и непризнатото...
    Благодаря ,Вики!
    Благодаря , Недялков...сърдечно!
  • Такава поезия ме грабва и остава задълго в сърцето. Приеми моите поздравления!
  • Браво!
  • Райна, всеки твой стих е едно сбъднато очакване за среща със високо стойностна поезия и празник за сетивата!..Благодаря за това удоволствие!...
  • Продължавай към върха и не се опитвай да задържиш щастието. То е на върха, а той - на хоризонта!
  • невероятно хубаво,поздравления
  • Светиш, мила Райничка... над онзи връх като звездичка...прегръщам те...
  • Колко усилия за да достигнеш до съвършенството на изказа! Може би ти си знаеш.
    Продължавай!
  • Изгубих се сред това многообразие от метафори... Грабна ме сгъстената емоция на последния куплет... Великолепен финал, Райна! Поздравявам те!
  • Изстрадано като Голгота...
  • Аз също се радвам, че Теб те има. Благодаря Ти!
  • Ти си приятел! радвам се, че те има!
  • Аплодисменти!!! Толкова близко като светоусещане стихотворение, като среща със скъп приятел е...
Propuestas
: ??:??