Не ми достига въздух
Не ми достига въздух по пътеката
към онзи връх, надраснал плитчините,
а златната вода е като дреха.
Прочетени до дъно са реките.
Повехнали са старите поверия.
Реве за нови девствения лотос.
И пак ще трябва обич да намери
сърцето ми в разстреляния космос.
Не ми достига опит по неравното.
В гърдите ми поанти криволичат.
Наричам на потоп и на удавник
скиталческото огънче в очите.
И тръпна, ако взели ме на прицел,
са миговете шарено очакване,
и миговете станали учители
по стигнато и задържано щастие.
А въздухът е винаги на свършване
и пулсът се взривява предпоследно.
Вървя нагоре. Падам и възкръсвам,
а онзи връх е винаги над мене.
