8 oct 2018, 23:03

Не ми е писано да ме обичаш

800 0 0

Колко шансове пропускахме за срещи?

Колко време вървим един без друг.

А може би в мене щеше да откриеш нещо,

Което да осмисли света ти.

 

Този свят – далечен и недостижим.

Точно като тебе.

Не ми е писано с тебе в любов да горя.

Нито ти да ме имаш мене.

 

Ще минат още дълги години.

Цял един живот дори ще мине.

И ние все тъй далечни,

Един без друг ще вървим.

 

Дали ще бъдем един без друг щастливи?

Избрали ужким правилния път.

Колко шансове пропуснахме, кажи ми!

И как да заспивам без смеха ти.

 

Но съдба е – трябва да се примиря.

Не ми е писано да ме обичаш.

Не ми е писано да долавям смеха ти.

Друга ще гледа любовно в очите ти.

 

Друга вместо мен ще шепне името ти,

А то ще сладнее като мед на устните ѝ.

Друга вместо мене до теб ще заспива.

Понеже не ми е писано да ме обичаш.

 

Автор: Полина Велчова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Полина Велчова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...