Колко шансове пропускахме за срещи?

Колко време вървим един без друг.

А може би в мене щеше да откриеш нещо,

Което да осмисли света ти.

Този свят – далечен и недостижим.

Точно като тебе.

Не ми е писано с тебе в любов да горя.

Нито ти да ме имаш мене.

Ще минат още дълги години.

Цял един живот дори ще мине.

И ние все тъй далечни,

Един без друг ще вървим.

Дали ще бъдем един без друг щастливи?

Избрали ужким правилния път.

Колко шансове пропуснахме, кажи ми!

И как да заспивам без смеха ти.

Но съдба е – трябва да се примиря.

Не ми е писано да ме обичаш.

Не ми е писано да долавям смеха ти.

Друга ще гледа любовно в очите ти.

Друга вместо мен ще шепне името ти,

А то ще сладнее като мед на устните ѝ.

Друга вместо мене до теб ще заспива.

Понеже не ми е писано да ме обичаш.

Автор: Полина Велчова