Не ми остана лунен прах по миглите
Не ми се пишат стихове по нощите.
Не ми остана лунен прах по миглите.
Светът не диша. Чувствата са прости.
Пред пропаст бариерите се вдигат.
Ръбът е крачка в Нещото голямо.
Бодличките на роза не убиват.
Ръцете ми измислят си пиано,
но всичките му звуци са фалшиви.
От дъното отскача се със болка.
Под моста спи усмивката ми сива.
Изкуствената обич кряска громко,
а истинската, тя е мълчалива.
Сега съм бяла. Повече от всякога...
И повече от будна с всичко истинско.
Не трябват думи - трябва тишината им.
Какво тук значат някакви си стихове?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
