RainaVakova
431 2760
Jun 9, 2017, 1:12 PM

Не ми остана лунен прах по миглите 

  Poetry » Other
764 8 15

Не ми се пишат стихове по нощите.
Не ми остана лунен прах по миглите.
Светът не диша. Чувствата са прости.
Пред пропаст бариерите се вдигат.

Ръбът е крачка в Нещото голямо.
Бодличките на роза не убиват.
Ръцете ми измислят си пиано,
но всичките му звуци са фалшиви.

От дъното отскача се със болка.
Под моста спи усмивката ми сива.
Изкуствената обич кряска громко,
а истинската, тя е мълчалива.

Сега съм бяла. Повече от всякога...
И повече от будна с всичко истинско.
Не трябват думи - трябва тишината им.
Какво тук значат някакви си стихове?

© All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Оригинална, разпознаваема поезия!!
  • Всеки си намира по нещо. Аз отких това:
    "Не трябват думи - трябва тишината им."
    Въздействаш! Поздрави!
    *****
  • Който си го може,го може!Браво!
  • Благодаря ви , чувствителни приятели!
  • Неподражаеми поетични образи в една творба, събуждаща задълбочени размисли за същественото... Прекрасни стихове, Райна!
  • Отново чудесно стихотворение! Поздрави!
  • Коментарът тук е излишен, защото хващаш и държиш до последно!
  • Чудесен стих! Браво!
  • Благодаря за вниманието...!
  • Да, прекрасно е!
  • Адмирации! Написаното от теб е наистина прекрасно!!!
  • Хубаво е.
  • Ех...благодаря ви момчета за вниманието!
  • "Не ми остана лунен прах по миглите...
    Ръбът е крачка в Нещото голямо...
    Не трябват думи - трябва тишината им...
    Под моста спи усмивката ми сива.
    Изкуствената обич кряска громко,
    а истинската, тя е мълчалива."

    Това поетично ОКО на текста излъчва гама от състояния от различни части на спектъра на тъгата. Всеки, който е пребивавал в тях ще оцени много високо творбата, както я оценявам и аз, защото се чувствам съзвучен с нея. По тази причина я слагам в Любими. За една друга категория читатели важи финалът на стихотворението:

    "Какво тук значат някакви си стихове?"

    Поздравление, Райна! Вълнуваш силно!
  • "Сега съм бяла. Повече от всякога...
    И повече от будна с всичко истинско.
    Не трябват думи - трябва тишината им..."

    Чудесен стих!...Обожавам тишината след думите!...
Random works
: ??:??