Не ми остана лунен прах по миглите
Не ми се пишат стихове по нощите.
Не ми остана лунен прах по миглите.
Светът не диша. Чувствата са прости.
Пред пропаст бариерите се вдигат.
Ръбът е крачка в Нещото голямо.
Бодличките на роза не убиват.
Ръцете ми измислят си пиано,
но всичките му звуци са фалшиви.
От дъното отскача се със болка.
Под моста спи усмивката ми сива.
Изкуствената обич кряска громко,
а истинската, тя е мълчалива.
Сега съм бяла. Повече от всякога...
И повече от будна с всичко истинско.
Не трябват думи - трябва тишината им.
Какво тук значат някакви си стихове?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
