Не ми отива розовия цвят
Събух на прага старите галоши,
изцапани и мокри от дъжда,
а някой, без да пита ги подносил,
решил, че ще го топлят във студа.
Помислил си: „Е, нищо, че са стари!”
Но дупката в петата не видял
и вместо тях, оставил ми сандали,
тъй в моите галоши заживял.
Сандалите обаче, не харесах,
не ми отива розовия цвят.
Галошите ми някой бе отнесъл –
дано да е щастлив и по-богат!
Но ето, че завърна се човека,
вървеше със наведена глава,
разказа ми, че идва отдалеко.
Галошите държеше във ръка.
„Вземи си ги, на тебе най-прилягат,
пробити са, не мога да вървя,
убиват ми и толкова ми стягат!
Сандалите ми дай и да вървя.”
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
