Не ми отива розовия цвят
Събух на прага старите галоши,
изцапани и мокри от дъжда,
а някой, без да пита ги подносил,
решил, че ще го топлят във студа.
Помислил си: „Е, нищо, че са стари!”
Но дупката в петата не видял
и вместо тях, оставил ми сандали,
тъй в моите галоши заживял.
Сандалите обаче, не харесах,
не ми отива розовия цвят.
Галошите ми някой бе отнесъл –
дано да е щастлив и по-богат!
Но ето, че завърна се човека,
вървеше със наведена глава,
разказа ми, че идва отдалеко.
Галошите държеше във ръка.
„Вземи си ги, на тебе най-прилягат,
пробити са, не мога да вървя,
убиват ми и толкова ми стягат!
Сандалите ми дай и да вървя.”
© Руми Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Доче, гостуването ти ме зарадва изключително много! 🙂
-
С галошите по- близо до земята.
(и в унисон с пастелния и цвят)
А розово об(л)ичала лъжата.
(и мене не ме кефи този цвят)
Но стихотворението ме изкефи! -
Антоан, присъствието ти е толкова осезаемо, че го усещам дори и на 3 000 километра... Относно розовия цвят, прав си, жените често остават неразбрани, /горките те/!
Някой си носи "розовите" очила, друг розови сандали, аз си предпочитам пробитите галоши! Такива ми ти работи! Благодая, Антоан! -
Благодаря ви, приятели, от все сърце! Щастлив петъчен ден желая на всички!
-
Толкова е хубаво, че нямам сили да го коментирам! С Младен Мисана!
-
Като обувката на Пепеляшка! Много хубав и поучителен стих!
-
Хареса ми!
-
Страхотно е , Руми.. Галошите ти казват толкова много неща!
-
Няма по- удобно нещо от стари обувки, ама свои, защото са си направили местенце за всяко кокалче и мазолче....А чуждите...са много по-неудобни и от нови дори! А в стиха ти, Руми има и символика и поука- не вземай чуждото, защото няма да си щастлив! Интересна хрумка, добре сътворена!
-
Прекрасно, забавно и свежо !
И на мен не ми отива розовият цвят. -
Прекрасна поезия поднасяш отново, мила Руми! Звучи ми много близко като усещане. Дълбочина и възможност за много размисъл.
Особено финалът кънти като ехо в мислите:
„Вземи си ги, на тебе най-прилягат,
пробити са, не мога да вървя,
убиват ми и толкова ми стягат!
Сандалите ми дай и да вървя.”
Благодаря, Руми! Поздравления! -
То си има и израз за това: "Влез в обувките на другия, пък тогава говори ( го съдѝ" ( в преносен смисъл). Много хубав стих, с послание, Руми! Поздрави!
-
Благодаря на всички вас, мили хора, че поспряхте на тази страница! Всеки си има обувки някакви, но галошите са друго нещо, с тях човек извървява най-неравния си път и когато се обърне назад, си спомня с умиление!
-
Очарователно!!!
-
Хареса ми.
Хубав коментар на Вега.
И напомням - мечтата на мъжа: да умре в обувките си. Тоест - в движение, не на легло. -
Англичаните имат такъв идиоматичен израз, употребим за това кога се чувстваме добре. А в буквален превод той гласи: Да сме като в обувките си. Тези старинни "галоши", са не просто средства за ходене, те са символ на самия път, който извървяваме. Затова са и мярка за нас самите - строго индивидуална и неповторима. На никой друг не му е дадено да ги ползва с удобство. Мъдър и символичен стих, а тази "дупка в петата" ми напомни за "празнотата на съда" на Лао Дзъ, като несъмнено качество от диалектическото единство на противоположностите. Поздравявам те за прекрасния стих, Руми!
-
Тук си много различна, Руми! Хареса ми стихът и посланието...
-
Хубаво е, Руми!
Днес старите галоши
отдавна взели, дали,
изобщо не подхождат
на розови сандали! -
Поздрав! Пасна ми много
-
Много ми хареса, Руми!
-
Не съм очаквала, че за едни галоши може да се напише такова силно въздействащо и прекрасно стихотворение!
Очарована съм, Руми! ❤️ Поднасям ти аплодисментите си с обич! ❤️
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
