16 abr 2008, 12:43

Не ми простиха

  Poesía
769 0 14

 

 На "приятелите"

Любовта ми не простиха -

в нея търсеха следи

от тревога и обида,

от отрова

може би...

Омотаха ме с усмивки

и вълшебства от сълзи.

В мен посяваха преструвки

и фалшиви красоти.

Обещаваха пътеки

към целта на моя свят,

но си тъпчехме отвесно

в сивотата на деня.

 

Чакам ги да се обадят,

да изпратят някой ред...

 

Не прощават, че направих

от реката си море...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щастлив е всеки, който е успял да направи от реката си море. Сигурно си щастлива жена. Поздравления!
  • Много хубав, макар и тъжен стих!
    Поздрави!
  • Тези приятели - не са ти приятели.Зачертваш ги и продължаваш напред!!
    Браво ,Руми!
  • приятелите...къде са те?може ли да им пододем ръка и да сме сигурни ,че няма да ни подведат?
    хубав,замислящ стих Руми!
  • Да,"приятелите"...Къде са истинските?

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...