16 abr 2008, 12:43

Не ми простиха

  Poesía
770 0 14

 

 На "приятелите"

Любовта ми не простиха -

в нея търсеха следи

от тревога и обида,

от отрова

може би...

Омотаха ме с усмивки

и вълшебства от сълзи.

В мен посяваха преструвки

и фалшиви красоти.

Обещаваха пътеки

към целта на моя свят,

но си тъпчехме отвесно

в сивотата на деня.

 

Чакам ги да се обадят,

да изпратят някой ред...

 

Не прощават, че направих

от реката си море...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Щастлив е всеки, който е успял да направи от реката си море. Сигурно си щастлива жена. Поздравления!
  • Много хубав, макар и тъжен стих!
    Поздрави!
  • Тези приятели - не са ти приятели.Зачертваш ги и продължаваш напред!!
    Браво ,Руми!
  • приятелите...къде са те?може ли да им пододем ръка и да сме сигурни ,че няма да ни подведат?
    хубав,замислящ стих Руми!
  • Да,"приятелите"...Къде са истинските?

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...