16 апр. 2008 г., 12:43

Не ми простиха

771 0 14

 

 На "приятелите"

Любовта ми не простиха -

в нея търсеха следи

от тревога и обида,

от отрова

може би...

Омотаха ме с усмивки

и вълшебства от сълзи.

В мен посяваха преструвки

и фалшиви красоти.

Обещаваха пътеки

към целта на моя свят,

но си тъпчехме отвесно

в сивотата на деня.

 

Чакам ги да се обадят,

да изпратят някой ред...

 

Не прощават, че направих

от реката си море...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Щастлив е всеки, който е успял да направи от реката си море. Сигурно си щастлива жена. Поздравления!
  • Много хубав, макар и тъжен стих!
    Поздрави!
  • Тези приятели - не са ти приятели.Зачертваш ги и продължаваш напред!!
    Браво ,Руми!
  • приятелите...къде са те?може ли да им пододем ръка и да сме сигурни ,че няма да ни подведат?
    хубав,замислящ стих Руми!
  • Да,"приятелите"...Къде са истинските?

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...