16.04.2008 г., 12:43

Не ми простиха

766 0 14

 

 На "приятелите"

Любовта ми не простиха -

в нея търсеха следи

от тревога и обида,

от отрова

може би...

Омотаха ме с усмивки

и вълшебства от сълзи.

В мен посяваха преструвки

и фалшиви красоти.

Обещаваха пътеки

към целта на моя свят,

но си тъпчехме отвесно

в сивотата на деня.

 

Чакам ги да се обадят,

да изпратят някой ред...

 

Не прощават, че направих

от реката си море...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Щастлив е всеки, който е успял да направи от реката си море. Сигурно си щастлива жена. Поздравления!
  • Много хубав, макар и тъжен стих!
    Поздрави!
  • Тези приятели - не са ти приятели.Зачертваш ги и продължаваш напред!!
    Браво ,Руми!
  • приятелите...къде са те?може ли да им пододем ръка и да сме сигурни ,че няма да ни подведат?
    хубав,замислящ стих Руми!
  • Да,"приятелите"...Къде са истинските?

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...