Не ми се пише вече... и не зная
защо не идва онова перо.
Дали от всичко пошло се отчая
или пък просто чувства само зло?
Не ми се пише... Може би защото
видях, летях, и падах, и болях...
И може би пречупи се стеблото
на бившата ми страст, любов и грях.
Не ми се пише... Някъде в ума ми,
една частица иска да крещи,
за чувствата, за битките големи...
... но вместо писък - само в мен боли.
Предадоха ме всички... с изключение
на този, който бди над нас сега...
И все е тъжно мойто изречение,
навярно аз предадох любовта.
Не ми се пише... Някога не вярвах,
че този ден ще дойде и при мен
едничка дума само ме зарадва,
човече... ти... бъди благословен...
© Чавдар Todos los derechos reservados
Перото ти е благословено на теб, перото!