16 abr 2021, 12:21

Не ми се събужда 

  Poesía
235 1 2

 

Денят гъделичка звездите да спят.
Луна избледнява - на слънцето чужда.
Пробуждам се бавно за новият свят,
но сякаш не искам. Не ми се събужда. 

 

Очите ми лепнат пленени от сън,
а случката в него, така ме възбужда.
Не искам да гледам какво е навън.
Добре съм в съня си. Не ми се събужда. 

 

Пробожда ме слънцето с някакъв лъч,
но нежност е моята истинска нужда.
Боя се от светлото сякаш е жлъч
която ме стиска... Не ми се събужда! 

 

Не ми се събужда! Потя се в съня.
Доброто нима с лекота се прокужда?
Живея в илюзия, не в светлина.
Повярвайте хора - не ми се събужда! 


 

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??