Не ми се събужда
Денят гъделичка звездите да спят.
Луна избледнява - на слънцето чужда.
Пробуждам се бавно за новият свят,
но сякаш не искам. Не ми се събужда.
Очите ми лепнат пленени от сън,
а случката в него, така ме възбужда.
Не искам да гледам какво е навън.
Добре съм в съня си. Не ми се събужда.
Пробожда ме слънцето с някакъв лъч,
но нежност е моята истинска нужда.
Боя се от светлото сякаш е жлъч
която ме стиска... Не ми се събужда!
Не ми се събужда! Потя се в съня.
Доброто нима с лекота се прокужда?
Живея в илюзия, не в светлина.
Повярвайте хора - не ми се събужда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
