Не мога

Не мога да забравя твоите очи,

прозрачни  са като стъкло

и знаеш ли, през тях личи,

твоята мъка, твоето тегло.

Не мога да забравя твоята усмивка блага,

тъй искрена и нежна от сърце,

дори през болката и без да се налага,

благодарност се изписа на твоето лице.

Не мога да забравя твоята ръка,

която за кураж държах

и не знам как случи се така,

че нямаше го вече онзи страх.