Не мога
Не мога да забравя твоите очи,
прозрачни са като стъкло
и знаеш ли, през тях личи,
твоята мъка, твоето тегло.
Не мога да забравя твоята усмивка блага,
тъй искрена и нежна от сърце,
дори през болката и без да се налага,
благодарност се изписа на твоето лице.
Не мога да забравя твоята ръка,
която за кураж държах
и не знам как случи се така,
че нямаше го вече онзи страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Всички права запазени
